31.08.2011 г., 18:31

Някъде встрани

1.2K 0 5

Объркват ме повърхностните щрихи,
с които днес рисуват дълбини.
Не ярък устрем, само стъпки тихи
и не по пътя, някъде встрани.

Красиви маски, скриващи безличност
в клиширани и болни светове
на хора, обладани от себичност.
И не животни, те са зверове.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбок, майсторски написан стих. Поздравления!
  • Петя Петя за толкова години трябваше да си написала един роман като ''Под игото'' поне.Трябваше да ме избереш за продуцент.
  • Силен стих , Косева.
    Радвам се на твоето завръщане тук.
  • Толкова много си казала!Особено силен е първият куплет,който би могъл да съществува и самостоятелно...Поздравления и пиши по-често!
  • Много силен и истински стих! Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...