Aug 31, 2011, 6:31 PM

Някъде встрани

Poetry

1.2K 0 5

Объркват ме повърхностните щрихи,
с които днес рисуват дълбини.
Не ярък устрем, само стъпки тихи
и не по пътя, някъде встрани.

Красиви маски, скриващи безличност
в клиширани и болни светове
на хора, обладани от себичност.
И не животни, те са зверове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

daik (Георги Динински)

Дълбок, майсторски написан стих. Поздравления!

2013-06-03T13:36:29+03:00
nidqlku (Недялко Благоев)

Петя Петя за толкова години трябваше да си написала един роман като ''Под игото'' поне.Трябваше да ме избереш за продуцент.

2012-06-17T23:38:43+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

Силен стих , Косева.
Радвам се на твоето завръщане тук.

2011-09-01T22:17:06+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Толкова много си казала!Особено силен е първият куплет,който би могъл да съществува и самостоятелно...Поздравления и пиши по-често!

2011-08-31T18:37:21+03:00
elenasim1 (Елeна)

Много силен и истински стих! Поздрав!

2011-08-31T18:33:33+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0