21 jun 2006, 16:10

Няма

  Poesía
846 0 12
Няма място във влаковете,
Няма време да ни разстрелят.
Няма днес нищо вчерашно,
Няма днес нищо днешно.
Няма скръб -
няма, безустна.
Няма радост...
Има сънени дяволи.
Няма слънце, няма луни...
Няма стреснати хора,
Няма ги плачещите деца,
Няма залези,
Нито утра...
Няма белези...
И врагове няма,
И приятели...
Няма.
Ням слуша Света,
Неми слушат дърветата,
Онемелите, стари пияници,
нямат какво да разкажат...
Тези гробове,
Които отдавна не молят
за последна надежда,
за глътка вода,
За цигари...
Не молят!
Наведени камъни,
Избледнели имена,
Няма имена!
Има война!
Като вчерашната,
Като утрешната,
Като всички войни...
Стреснати войници,
Плачат, но стрелят!
Плачат, но трябва да стрелят!
Млади момчета,
които не знаят защо...
На кого е притрябвало...
Няма място за тези сълзи.
Няма време за чувства!
Бързай, убивай, мрази!
Няма днес нищо вчерашно,
Няма днес нищо днешно.
Няма скръб -
няма, безустна.
Няма радост...
Има сънени дяволи.
Няма слънце,
и луни няма...
Няма мен, няма история -
Нямо гледа тя, втренчена в себе си...
Няма крясък на поколения...
Няма смисъл в крещенето,
И не искай от мен да крещя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!Краси,мисля,че си прав.Благодаря.
  • Отлично е! Единственият момент, който не ми се връзва наникъде е "няма, безустна", защото при този стил на писане, може би трябва да сложиш едно тире и точка за да се разбере, че става дума за допълнително описание на "нямата скръб" т.е. така, както е написано излиза, че "няма (липсва) скръб", а ти имаш сигурно в предвид, че тя е "няма". За да го прочета по този начин, аз го виждам така:
    "Няма скръб -
    няма, безустна.
    Няма радост..."
  • Представих си картина от филма Взвод докато го четях.Много е силно.Браво.
  • Идеално!
  • Е, няма да се въздържа да се възхитя!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...