Jun 21, 2006, 4:10 PM

Няма

  Poetry
844 0 12
Няма място във влаковете,
Няма време да ни разстрелят.
Няма днес нищо вчерашно,
Няма днес нищо днешно.
Няма скръб -
няма, безустна.
Няма радост...
Има сънени дяволи.
Няма слънце, няма луни...
Няма стреснати хора,
Няма ги плачещите деца,
Няма залези,
Нито утра...
Няма белези...
И врагове няма,
И приятели...
Няма.
Ням слуша Света,
Неми слушат дърветата,
Онемелите, стари пияници,
нямат какво да разкажат...
Тези гробове,
Които отдавна не молят
за последна надежда,
за глътка вода,
За цигари...
Не молят!
Наведени камъни,
Избледнели имена,
Няма имена!
Има война!
Като вчерашната,
Като утрешната,
Като всички войни...
Стреснати войници,
Плачат, но стрелят!
Плачат, но трябва да стрелят!
Млади момчета,
които не знаят защо...
На кого е притрябвало...
Няма място за тези сълзи.
Няма време за чувства!
Бързай, убивай, мрази!
Няма днес нищо вчерашно,
Няма днес нищо днешно.
Няма скръб -
няма, безустна.
Няма радост...
Има сънени дяволи.
Няма слънце,
и луни няма...
Няма мен, няма история -
Нямо гледа тя, втренчена в себе си...
Няма крясък на поколения...
Няма смисъл в крещенето,
И не искай от мен да крещя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!Краси,мисля,че си прав.Благодаря.
  • Отлично е! Единственият момент, който не ми се връзва наникъде е "няма, безустна", защото при този стил на писане, може би трябва да сложиш едно тире и точка за да се разбере, че става дума за допълнително описание на "нямата скръб" т.е. така, както е написано излиза, че "няма (липсва) скръб", а ти имаш сигурно в предвид, че тя е "няма". За да го прочета по този начин, аз го виждам така:
    "Няма скръб -
    няма, безустна.
    Няма радост..."
  • Представих си картина от филма Взвод докато го четях.Много е силно.Браво.
  • Идеално!
  • Е, няма да се въздържа да се възхитя!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...