Няма място във влаковете, Няма време да ни разстрелят. Няма днес нищо вчерашно, Няма днес нищо днешно. Няма скръб - няма, безустна. Няма радост... Има сънени дяволи. Няма слънце, няма луни... Няма стреснати хора, Няма ги плачещите деца, Няма залези, Нито утра... Няма белези... И врагове няма, И приятели... Няма. Ням слуша Света, Неми слушат дърветата, Онемелите, стари пияници, нямат какво да разкажат... Тези гробове, Които отдавна не молят за последна надежда, за глътка вода, За цигари... Не молят! Наведени камъни, Избледнели имена, Няма имена! Има война! Като вчерашната, Като утрешната, Като всички войни... Стреснати войници, Плачат, но стрелят! Плачат, но трябва да стрелят! Млади момчета, които не знаят защо... На кого е притрябвало... Няма място за тези сълзи. Няма време за чувства! Бързай, убивай, мрази! Няма днес нищо вчерашно, Няма днес нищо днешно. Няма скръб - няма, безустна. Няма радост... Има сънени дяволи. Няма слънце, и луни няма... Няма мен, няма история - Нямо гледа тя, втренчена в себе си... Няма крясък на поколения... Няма смисъл в крещенето, И не искай от мен да крещя...
Отлично е! Единственият момент, който не ми се връзва наникъде е "няма, безустна", защото при този стил на писане, може би трябва да сложиш едно тире и точка за да се разбере, че става дума за допълнително описание на "нямата скръб" т.е. така, както е написано излиза, че "няма (липсва) скръб", а ти имаш сигурно в предвид, че тя е "няма". За да го прочета по този начин, аз го виждам така:
"Няма скръб -
няма, безустна.
Няма радост..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.