21 июн. 2006 г., 16:10

Няма

845 0 12
Няма място във влаковете,
Няма време да ни разстрелят.
Няма днес нищо вчерашно,
Няма днес нищо днешно.
Няма скръб -
няма, безустна.
Няма радост...
Има сънени дяволи.
Няма слънце, няма луни...
Няма стреснати хора,
Няма ги плачещите деца,
Няма залези,
Нито утра...
Няма белези...
И врагове няма,
И приятели...
Няма.
Ням слуша Света,
Неми слушат дърветата,
Онемелите, стари пияници,
нямат какво да разкажат...
Тези гробове,
Които отдавна не молят
за последна надежда,
за глътка вода,
За цигари...
Не молят!
Наведени камъни,
Избледнели имена,
Няма имена!
Има война!
Като вчерашната,
Като утрешната,
Като всички войни...
Стреснати войници,
Плачат, но стрелят!
Плачат, но трябва да стрелят!
Млади момчета,
които не знаят защо...
На кого е притрябвало...
Няма място за тези сълзи.
Няма време за чувства!
Бързай, убивай, мрази!
Няма днес нищо вчерашно,
Няма днес нищо днешно.
Няма скръб -
няма, безустна.
Няма радост...
Има сънени дяволи.
Няма слънце,
и луни няма...
Няма мен, няма история -
Нямо гледа тя, втренчена в себе си...
Няма крясък на поколения...
Няма смисъл в крещенето,
И не искай от мен да крещя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!Краси,мисля,че си прав.Благодаря.
  • Отлично е! Единственият момент, който не ми се връзва наникъде е "няма, безустна", защото при този стил на писане, може би трябва да сложиш едно тире и точка за да се разбере, че става дума за допълнително описание на "нямата скръб" т.е. така, както е написано излиза, че "няма (липсва) скръб", а ти имаш сигурно в предвид, че тя е "няма". За да го прочета по този начин, аз го виждам така:
    "Няма скръб -
    няма, безустна.
    Няма радост..."
  • Представих си картина от филма Взвод докато го четях.Много е силно.Браво.
  • Идеално!
  • Е, няма да се въздържа да се възхитя!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...