Няма

Liberum-anima (Лазар)
32 24

9 mar 2013, 6:37

Poesía » De amor

808 0 0

Кат крушката си мъждукаща,
в празна, тъмна стая.
Кат струната си, но сама потръпваща.
А аз стоя безсилен и мъката тая.

А кат урагана ти бе силна,
над пустини и леса.
Кат тих дъжд летен ти ме милва,
с лека сладко-пареща ръка.

Сега присъствието ти липсва.
И дните аз броя.
В някои чак ми писва.
В другите - горя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.