Liberum-anima (Лазар)
31 24
Mar 9, 2013, 6:37 AM

Няма 

  Poetry » Love
941 0 0

Кат крушката си мъждукаща,
в празна, тъмна стая.
Кат струната си, но сама потръпваща.
А аз стоя безсилен и мъката тая.

 

А кат урагана ти бе силна,
над пустини и леса.
Кат тих дъжд летен ти ме милва,
с лека сладко-пареща ръка.

 

Сега присъствието ти липсва.
И дните аз броя.
В някои чак ми писва.
В другите - горя.

© Лазар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??