Няма

9 мар. 2013 г., 06:37

Поэзия » Любовная

1024 0 0

Кат крушката си мъждукаща,
в празна, тъмна стая.
Кат струната си, но сама потръпваща.
А аз стоя безсилен и мъката тая.
А кат урагана ти бе силна,
над пустини и леса.
Кат тих дъжд летен ти ме милва,
с лека сладко-пареща ръка.
Сега присъствието ти липсва.
И дните аз броя.
В някои чак ми писва.
В другите - горя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Няма

Искате да прочетете повече?

Предложения