Liberum-anima (Лазар)
31 24
9 мар. 2013 г., 06:37

Няма 

  Поэзия » Любовная
923 0 0

Кат крушката си мъждукаща,
в празна, тъмна стая.
Кат струната си, но сама потръпваща.
А аз стоя безсилен и мъката тая.

 

А кат урагана ти бе силна,
над пустини и леса.
Кат тих дъжд летен ти ме милва,
с лека сладко-пареща ръка.

 

Сега присъствието ти липсва.
И дните аз броя.
В някои чак ми писва.
В другите - горя.

© Лазар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??