9.03.2013 г., 6:37 ч.
Няма
Кат крушката си мъждукаща,
в празна, тъмна стая.
Кат струната си, но сама потръпваща.
А аз стоя безсилен и мъката тая.
А кат урагана ти бе силна,
над пустини и леса.
Кат тих дъжд летен ти ме милва,
с лека сладко-пареща ръка.
Сега присъствието ти липсва.
И дните аз броя.
В някои чак ми писва.
В другите - горя.
в празна, тъмна стая.
Кат струната си, но сама потръпваща.
А аз стоя безсилен и мъката тая.
А кат урагана ти бе силна,
над пустини и леса.
Кат тих дъжд летен ти ме милва,
с лека сладко-пареща ръка.
Сега присъствието ти липсва.
И дните аз броя.
В някои чак ми писва.
В другите - горя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Лазар Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
