16 oct 2011, 10:16

Няма човешка грешка

  Poesía » Otra
615 0 2

                                 Потоп 2005 г.

 

            Няма човешка грешка...

                           (басня)

 

Докато зимата навън бушуваше,

                               поспа добре мечока.

Нагря го слънцето, прозя се

                            и... хукна към потока.

С вода да се напие,

                   мутрата си меча да измие.

И що да види?

     Бобъра през зимата не беше спал!

Пак из водата бе чевръстил

                и пак Потока бе задръстил!

И влачеше Потока зайци,

                       катерички и сърнички.

И къщички на сладкопойни

                                      горски птички.

И носеха се писъци и скверни думи

          по разкаляните горски друми...

Но Мечо строго лапата размаха.

                                               И изрече:

Я тига с тез "Забежки"!

Нима не виждате, че тука

                         няма МЕЧИ грешки!

 

Пловдив, след  Потопа

на лято 2005-о.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И от мен поздрав!Имам идея това лято като се прибера в Бьлгария, да поканя в Долен Дьбник ,у дома всички които желаят от "Откровениа",да се видим на живо.От желае6тите само пьтуването, другото /софрата/ от мен,за мое здраве.Как ти се струва предложението ми?Одгобори ми на моят профил
  • Много добре си спомням случилото се, бях там в родния ми Пловдив и беше ужасяващо....
    А можеше да се предотврати, ако си бяха "някой" свършили работата! Но по-лесно е да си измием ръцете с жалки оправдания! Като за всичко в държавата ни....
    " Нима не виждате, че тука няма МЕЧИ грешки!"
    Поздравявам те, Петър!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...