petertpetrov (Петър Петров) petertpetrov (Петър Петров)
126
16 oct 2011, 10:16

Няма човешка грешка

  Poesía » Otra
618 0 2

                                 Потоп 2005 г.

 

            Няма човешка грешка...

                           (басня)

 

Докато зимата навън бушуваше,

                               поспа добре мечока.

Нагря го слънцето, прозя се

                            и... хукна към потока.

С вода да се напие,

                   мутрата си меча да измие.

И що да види?

     Бобъра през зимата не беше спал!

Пак из водата бе чевръстил

                и пак Потока бе задръстил!

И влачеше Потока зайци,

                       катерички и сърнички.

И къщички на сладкопойни

                                      горски птички.

И носеха се писъци и скверни думи

          по разкаляните горски друми...

Но Мечо строго лапата размаха.

                                               И изрече:

Я тига с тез "Забежки"!

Нима не виждате, че тука

                         няма МЕЧИ грешки!

 

Пловдив, след  Потопа

на лято 2005-о.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Enena (Елена Нинова)
    Enena (Елена Нинова)
    И от мен поздрав!Имам идея това лято като се прибера в Бьлгария, да поканя в Долен Дьбник ,у дома всички които желаят от "Откровениа",да се видим на живо.От желае6тите само пьтуването, другото /софрата/ от мен,за мое здраве.Как ти се струва предложението ми?Одгобори ми на моят профил
  • alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    Много добре си спомням случилото се, бях там в родния ми Пловдив и беше ужасяващо....
    А можеше да се предотврати, ако си бяха "някой" свършили работата! Но по-лесно е да си измием ръцете с жалки оправдания! Като за всичко в държавата ни....
    " Нима не виждате, че тука няма МЕЧИ грешки!"
    Поздравявам те, Петър!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0