Oct 16, 2011, 10:16 AM

Няма човешка грешка

  Poetry » Other
616 0 2

                                 Потоп 2005 г.

 

            Няма човешка грешка...

                           (басня)

 

Докато зимата навън бушуваше,

                               поспа добре мечока.

Нагря го слънцето, прозя се

                            и... хукна към потока.

С вода да се напие,

                   мутрата си меча да измие.

И що да види?

     Бобъра през зимата не беше спал!

Пак из водата бе чевръстил

                и пак Потока бе задръстил!

И влачеше Потока зайци,

                       катерички и сърнички.

И къщички на сладкопойни

                                      горски птички.

И носеха се писъци и скверни думи

          по разкаляните горски друми...

Но Мечо строго лапата размаха.

                                               И изрече:

Я тига с тез "Забежки"!

Нима не виждате, че тука

                         няма МЕЧИ грешки!

 

Пловдив, след  Потопа

на лято 2005-о.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • И от мен поздрав!Имам идея това лято като се прибера в Бьлгария, да поканя в Долен Дьбник ,у дома всички които желаят от "Откровениа",да се видим на живо.От желае6тите само пьтуването, другото /софрата/ от мен,за мое здраве.Как ти се струва предложението ми?Одгобори ми на моят профил
  • Много добре си спомням случилото се, бях там в родния ми Пловдив и беше ужасяващо....
    А можеше да се предотврати, ако си бяха "някой" свършили работата! Но по-лесно е да си измием ръцете с жалки оправдания! Като за всичко в държавата ни....
    " Нима не виждате, че тука няма МЕЧИ грешки!"
    Поздравявам те, Петър!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...