16 окт. 2011 г., 10:16

Няма човешка грешка

619 0 2

                                 Потоп 2005 г.

 

            Няма човешка грешка...

                           (басня)

 

Докато зимата навън бушуваше,

                               поспа добре мечока.

Нагря го слънцето, прозя се

                            и... хукна към потока.

С вода да се напие,

                   мутрата си меча да измие.

И що да види?

     Бобъра през зимата не беше спал!

Пак из водата бе чевръстил

                и пак Потока бе задръстил!

И влачеше Потока зайци,

                       катерички и сърнички.

И къщички на сладкопойни

                                      горски птички.

И носеха се писъци и скверни думи

          по разкаляните горски друми...

Но Мечо строго лапата размаха.

                                               И изрече:

Я тига с тез "Забежки"!

Нима не виждате, че тука

                         няма МЕЧИ грешки!

 

Пловдив, след  Потопа

на лято 2005-о.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И от мен поздрав!Имам идея това лято като се прибера в Бьлгария, да поканя в Долен Дьбник ,у дома всички които желаят от "Откровениа",да се видим на живо.От желае6тите само пьтуването, другото /софрата/ от мен,за мое здраве.Как ти се струва предложението ми?Одгобори ми на моят профил
  • Много добре си спомням случилото се, бях там в родния ми Пловдив и беше ужасяващо....
    А можеше да се предотврати, ако си бяха "някой" свършили работата! Но по-лесно е да си измием ръцете с жалки оправдания! Като за всичко в държавата ни....
    " Нима не виждате, че тука няма МЕЧИ грешки!"
    Поздравявам те, Петър!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...