16.10.2011 г., 10:16

Няма човешка грешка

613 0 2

                                 Потоп 2005 г.

 

            Няма човешка грешка...

                           (басня)

 

Докато зимата навън бушуваше,

                               поспа добре мечока.

Нагря го слънцето, прозя се

                            и... хукна към потока.

С вода да се напие,

                   мутрата си меча да измие.

И що да види?

     Бобъра през зимата не беше спал!

Пак из водата бе чевръстил

                и пак Потока бе задръстил!

И влачеше Потока зайци,

                       катерички и сърнички.

И къщички на сладкопойни

                                      горски птички.

И носеха се писъци и скверни думи

          по разкаляните горски друми...

Но Мечо строго лапата размаха.

                                               И изрече:

Я тига с тез "Забежки"!

Нима не виждате, че тука

                         няма МЕЧИ грешки!

 

Пловдив, след  Потопа

на лято 2005-о.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И от мен поздрав!Имам идея това лято като се прибера в Бьлгария, да поканя в Долен Дьбник ,у дома всички които желаят от "Откровениа",да се видим на живо.От желае6тите само пьтуването, другото /софрата/ от мен,за мое здраве.Как ти се струва предложението ми?Одгобори ми на моят профил
  • Много добре си спомням случилото се, бях там в родния ми Пловдив и беше ужасяващо....
    А можеше да се предотврати, ако си бяха "някой" свършили работата! Но по-лесно е да си измием ръцете с жалки оправдания! Като за всичко в държавата ни....
    " Нима не виждате, че тука няма МЕЧИ грешки!"
    Поздравявам те, Петър!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...