Няма да чакам вълна да отмине
Огънят буен в кръвта ти пулсира,
тръпката твоя в мен нота набира.
В милувка по устните мои напира,
в пламък целувчен се лей, без да спира.
С разпънати струни се лесно запява.
Страст щом кипи, там все са двама.
Боса пристъпвам по твоята лава,
та как да изтрая на тази жарава...
Самодивското в мене във ритъм запява.
Длани към тебе сърцето протяга.
Огнена мисъл към теб все прибягва,
че с теб да се слея най ми приляга.
Няма да чакам вълна да отмине.
Щом те копнея със теб ще излея,
тръпката в песен, която се лее
от устните твои, и в моите пее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
