12 sept 2009, 0:40

Няма да ни съди 

  Poesía » De amor
758 0 2

Недей да ме приемаш като даденост,

преследваща те сянка по петите.

Знам, всичко на света си има давност.

Дори с печат за давност са мечтите.

Моментно! Кратко! Истински! Обичай ме!

И забрави за всички предразсъдъци!

Докато грее пламъкът в очите ни,

дори и Господ няма да ни съди.

© Красимира Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ЗА ТЕБ, И ЗА ПЕТЯ, ОТКРИЛА ТОЗИ РАЗКОШЕН СТИХ!!!

    Защо досега не те срещнах...
    Ще наваксам
    ((( )))
  • Чудесен стих!
    Поздрави, Краси!
Propuestas
: ??:??