12.09.2009 г., 0:40 ч.
Няма да ни съди
Недей да ме приемаш като даденост,
преследваща те сянка по петите.
Знам, всичко на света си има давност.
Дори с печат за давност са мечтите.
Моментно! Кратко! Истински! Обичай ме!
И забрави за всички предразсъдъци!
Докато грее пламъкът в очите ни,
дори и Господ няма да ни съди.
© Красимира Михайлова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесен стих!
Поздрави, Краси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ЗА ТЕБ, И ЗА ПЕТЯ, ОТКРИЛА ТОЗИ РАЗКОШЕН СТИХ!!!
Защо досега не те срещнах...
Ще наваксам
((( )))