12.09.2009 г., 0:40

Няма да ни съди

1K 0 2

Недей да ме приемаш като даденост,

преследваща те сянка по петите.

Знам, всичко на света си има давност.

Дори с печат за давност са мечтите.

Моментно! Кратко! Истински! Обичай ме!

И забрави за всички предразсъдъци!

Докато грее пламъкът в очите ни,

дори и Господ няма да ни съди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ЗА ТЕБ, И ЗА ПЕТЯ, ОТКРИЛА ТОЗИ РАЗКОШЕН СТИХ!!!

    Защо досега не те срещнах...
    Ще наваксам
    ((( )))
  • Чудесен стих!
    Поздрави, Краси!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...