12.09.2009 г., 0:40 ч.
Няма да ни съди
Недей да ме приемаш като даденост,
преследваща те сянка по петите.
Знам, всичко на света си има давност.
Дори с печат за давност са мечтите.
Моментно! Кратко! Истински! Обичай ме!
И забрави за всички предразсъдъци!
Докато грее пламъкът в очите ни,
дори и Господ няма да ни съди.
преследваща те сянка по петите.
Знам, всичко на света си има давност.
Дори с печат за давност са мечтите.
Моментно! Кратко! Истински! Обичай ме!
И забрави за всички предразсъдъци!
Докато грее пламъкът в очите ни,
дори и Господ няма да ни съди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Красимира Михайлова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
