12 сент. 2009 г., 00:40

Няма да ни съди

1K 0 2

Недей да ме приемаш като даденост,

преследваща те сянка по петите.

Знам, всичко на света си има давност.

Дори с печат за давност са мечтите.

Моментно! Кратко! Истински! Обичай ме!

И забрави за всички предразсъдъци!

Докато грее пламъкът в очите ни,

дори и Господ няма да ни съди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ЗА ТЕБ, И ЗА ПЕТЯ, ОТКРИЛА ТОЗИ РАЗКОШЕН СТИХ!!!

    Защо досега не те срещнах...
    Ще наваксам
    ((( )))
  • Чудесен стих!
    Поздрави, Краси!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...