Няма да отварям

28 nov 2017, 22:21

Poesía » Otra

426 0 2

На вратата отново се звъни,

не искам да отваря, знам,

че пак си Ти!

Порокът и падението облечени

в човешки вид, ме търсят,

за да поделят с мен своя наркотик!

Човек без пламък в очите,

без мечти и цел,

интересува се само от парите,

и кой какъв опият е взел.

Илюзорно щастие, илюзорен живот,

в главата мисли не текът, сякаш

разговарям с робот.

Ръка ми протяга, но ме тегли

към пропастта...

Опитва се и мен да превърне

в човек без душа!

Самотник изяден от зоба,

щастието му се състои само в дрога!

На вратата отново се звъни,

няма да отварям, знам, че си Ти!

Човекът, който не може да живее в

реалността, иска да изпържи и моята глава!

Човекът, който не помага в беда,

но с удоволствие ще те хвърли в калта!!

Не, няма да отварям, не и сега!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Viktoriq94 (Виктория Тодорова)

2017-11-29T18:12:13+02:00

Благодаря ,Албенче! Няма да им отворя,по съм силна от тях!!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-29T14:22:19+02:00

Не отваряй, Вики, никога не отваряй на слугите на злото!... Стихът ти е много искрен и мъдър, хареса ми! Поздрави!