Няма да отварям
На вратата отново се звъни,
не искам да отваря, знам,
че пак си Ти!
Порокът и падението облечени
в човешки вид, ме търсят,
за да поделят с мен своя наркотик!
Човек без пламък в очите,
без мечти и цел,
интересува се само от парите,
и кой какъв опият е взел.
Илюзорно щастие, илюзорен живот,
в главата мисли не текът, сякаш
разговарям с робот.
Ръка ми протяга, но ме тегли
към пропастта...
Опитва се и мен да превърне
в човек без душа!
Самотник изяден от зоба,
щастието му се състои само в дрога!
На вратата отново се звъни,
няма да отварям, знам, че си Ти!
Човекът, който не може да живее в
реалността, иска да изпържи и моята глава!
Човекът, който не помага в беда,
но с удоволствие ще те хвърли в калта!!
Не, няма да отварям, не и сега!!!
© Виктория Тодорова All rights reserved.
