На вратата отново се звъни,
не искам да отваря, знам,
че пак си Ти!
Порокът и падението облечени
в човешки вид, ме търсят,
за да поделят с мен своя наркотик!
Човек без пламък в очите,
без мечти и цел,
интересува се само от парите,
и кой какъв опият е взел.
Илюзорно щастие, илюзорен живот,
в главата мисли не текът, сякаш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация