Няма да се откажа
Любовта е тишина, мълчание.
Детелината между две сърца,
отвъд докосването и признанието...
В лъчи окъпана съперница-Луна.
Любовта е примамливо видение,
река от плам между копнежни брегове.
Опияняващо умопосветление,
което прави от човеци - богове.
Познавам багрите на нейната палитра
с безброй надултра и подинфра светове.
Тя е полегнал ангел под зелена мирта,
окъпана от снежни цветове.
За нея сме слепци проглеждащи
във всеки миг и зрящи ослепяващи.
Необяснима, нереална и подвеждаща,
извива своя връх изпепеляващ.
Любовта е центробежна,
защото е вечният устрем за сливане.
Търсена, чакана, неизбежна,
губена, но щастливо откривана.
Животът без Любов няма пулс,
дните са двуизмерни, а нощите - ледени,
сънят е досадно пропаднал импулс,
а надеждите са приведени.
От векове чакам и се взирам назад,
затова съм един стълб от сол.
Необичана, гасна от глад,
непокрита с милувки, мръзна гола.
Крепя се на нишки вяра,
но докога - никой не може да каже.
Търпението на стоика и то има мяра,
но никога няма да се откажа...
© Диана Кънева Todos los derechos reservados