1.10.2013 г., 22:14

Няма да се откажа

689 0 0

 

                                   Няма да се откажа

 

 

 

 

 

                    Любовта е тишина, мълчание.

                     Детелината  между две сърца,

                     отвъд докосването и признанието...

                     В лъчи окъпана съперница-Луна.

  

                     Любовта е примамливо видение,

                      река от плам между копнежни брегове.

                      Опияняващо  умопосветление,

                       което прави от човеци -  богове.

  

                       Познавам багрите на нейната палитра

                       с безброй надултра и подинфра светове.

                       Тя е полегнал ангел под зелена мирта,

                       окъпана от снежни цветове.

  

                         За нея сме слепци проглеждащи

                         във всеки миг и зрящи ослепяващи.

                         Необяснима, нереална и подвеждаща,

                         извива своя връх изпепеляващ.

  

                          Любовта е  центробежна,

                          защото е вечният устрем  за сливане.

                          Търсена, чакана, неизбежна,

                           губена, но  щастливо откривана.

  

                          Животът без Любов няма пулс,

                           дните са двуизмерни, а нощите - ледени,

                           сънят е досадно  пропаднал импулс,

                           а надеждите са  приведени.

  

                           От векове чакам и се взирам назад,

                           затова съм  един стълб от сол.

                            Необичана,  гасна от глад,

                            непокрита с милувки, мръзна гола.

  

                            Крепя се на  нишки вяра,

                             но докога - никой не може да каже.

                             Търпението на стоика и то има мяра,

                             но никога няма  да се откажа...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....