Няма да се откажа

                    Любовта е тишина, мълчание.

                     Детелината  между две сърца,

                     отвъд докосването и признанието...

                     В лъчи окъпана съперница-Луна.

                     Любовта е примамливо видение,

                      река от плам между копнежни брегове.

                      Опияняващо  умопосветление,

                       което прави от човеци -  богове.

                       Познавам багрите на нейната палитра

                       с безброй надултра и подинфра светове.

                       Тя е полегнал ангел под зелена мирта,

                       окъпана от снежни цветове.

                         За нея сме слепци проглеждащи

                         във всеки миг и зрящи ослепяващи.

                         Необяснима, нереална и подвеждаща,

                         извива своя връх изпепеляващ.

                          Любовта е  центробежна,

                          защото е вечният устрем  за сливане.

                          Търсена, чакана, неизбежна,

                           губена, но  щастливо откривана.

                          Животът без Любов няма пулс,

                           дните са двуизмерни, а нощите - ледени,

                           сънят е досадно  пропаднал импулс,

                           а надеждите са  приведени.

                           От векове чакам и се взирам назад,

                           затова съм  един стълб от сол.

                            Необичана,  гасна от глад,

                            непокрита с милувки, мръзна гола.

                            Крепя се на  нишки вяра,

                             но докога - никой не може да каже.

                             Търпението на стоика и то има мяра,

                             но никога няма  да се откажа...