Отдавна се научих да се боря
със злобата на вълчия ни свят.
Разбрах, че враговете, без умора,
не се предават даже като спят!
Скрих доброто в себе си, в сърцето.
Умело камуфлирах го със фалш -
заключих го зад няколко резета
и сложих му огромно куче-страж.
Маска със усмивка си поръчах -
нека да съм с модата във крак.
Някак си и аз се поовълчих,
заедно със вълчия ни свят!
Нали да бъдеш честен е порочно
и грешен си, когато си добър!
Улики нагласяли нарочно -
Доброто се наказвало със смърт!
Съдът решава - три пъти виновни
са хората със чистите сърца.
Осъжда ги на нощи безсъновни
и сам си е доволен от това!
А, маската на фалша и лъжата
нося, всъщност, само през деня.
Така се защитавам във борбата
и тайно се промъквам към врага.
Но няма да се преклоня, защото
вярвам в неизменното добро!
Вярвам в чистотата на живота
и в силата на вечната любов!
© Мартина Василева Todos los derechos reservados
завързах си мислите в него.
Обидата – с куп боеприпаси -
оставих със моето его -
да гонят студени натрапници,
отмъквали късче от мене -
на едро отхапани залъци,
заровени в минало време...
Поздрав, Марти!