Jul 17, 2009, 9:13 PM

Няма да се преклоня

  Poetry
2K 0 25

Отдавна се научих да се боря

със злобата на вълчия ни свят.
Разбрах, че враговете, без умора,

не се предават даже като спят!

Скрих доброто в себе си, в сърцето.

Умело камуфлирах го  със фалш -

заключих го зад няколко резета

и сложих му огромно куче-страж.

Маска със усмивка си поръчах -

нека да съм с модата във крак.

Някак си и аз се поовълчих,

заедно със  вълчия ни свят!

Нали да бъдеш честен е порочно

и грешен си, когато си добър!

Улики нагласяли нарочно -

Доброто се наказвало със смърт!

Съдът решава - три пъти виновни

са хората със чистите сърца.

Осъжда ги на нощи безсъновни

и сам си е доволен от това!

А, маската на фалша и лъжата

нося, всъщност, само през деня.

Така се защитавам във борбата

и тайно се промъквам към врага.

Но няма да се преклоня, защото

вярвам в неизменното добро!

Вярвам в чистотата на живота

и в силата на вечната любов!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Заключих отвътре сърцето си,
    завързах си мислите в него.
    Обидата – с куп боеприпаси -
    оставих със моето его -

    да гонят студени натрапници,
    отмъквали късче от мене -
    на едро отхапани залъци,
    заровени в минало време...


    Поздрав, Марти!
  • "... вярвам в чистотата на живота"
    Хареса ми!

  • Краят е разкошен...Поздрави мила,не се прикланя,напред със силна вяра,и добро сърце!
  • Благодаря на всички за милите думи!
  • Чудесен излят стих!!!
    Браво, Марти!

    Няма да се преклоня, защото
    вярвам в неизменното добро!

    И аз!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...