17.07.2009 г., 21:13

Няма да се преклоня

2K 0 25

Отдавна се научих да се боря

със злобата на вълчия ни свят.
Разбрах, че враговете, без умора,

не се предават даже като спят!

Скрих доброто в себе си, в сърцето.

Умело камуфлирах го  със фалш -

заключих го зад няколко резета

и сложих му огромно куче-страж.

Маска със усмивка си поръчах -

нека да съм с модата във крак.

Някак си и аз се поовълчих,

заедно със  вълчия ни свят!

Нали да бъдеш честен е порочно

и грешен си, когато си добър!

Улики нагласяли нарочно -

Доброто се наказвало със смърт!

Съдът решава - три пъти виновни

са хората със чистите сърца.

Осъжда ги на нощи безсъновни

и сам си е доволен от това!

А, маската на фалша и лъжата

нося, всъщност, само през деня.

Така се защитавам във борбата

и тайно се промъквам към врага.

Но няма да се преклоня, защото

вярвам в неизменното добро!

Вярвам в чистотата на живота

и в силата на вечната любов!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Заключих отвътре сърцето си,
    завързах си мислите в него.
    Обидата – с куп боеприпаси -
    оставих със моето его -

    да гонят студени натрапници,
    отмъквали късче от мене -
    на едро отхапани залъци,
    заровени в минало време...


    Поздрав, Марти!
  • "... вярвам в чистотата на живота"
    Хареса ми!

  • Краят е разкошен...Поздрави мила,не се прикланя,напред със силна вяра,и добро сърце!
  • Благодаря на всички за милите думи!
  • Чудесен излят стих!!!
    Браво, Марти!

    Няма да се преклоня, защото
    вярвам в неизменното добро!

    И аз!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...