2 may 2006, 9:31

Няма да се върна

  Poesía
1.1K 0 4

Мълча... а иска ми се говоря,
хапя устни... и на ум крещя...
Претеглям думите... премислям...
но, чужд си ми... както и да го въртя...
Тази книга искам да затворя,
до лудост бясна съм,
но няма с любовта ти пак да споря...
Цял живот ме иска, после ме изхвъря...
прибира ме и така ме цяла пропиля...
С месеци събирах се...
от кални длани...
и дъжд... и сняг... и кръв ме наваля.
От сълзи страните ми бяха изподрани,
а днес със рози очите ми бодеш...
Недей... този път няма да се върна...
дори и всички рози за мен да набереш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...