2 may 2006, 9:31

Няма да се върна

  Poesía
1.1K 0 4

Мълча... а иска ми се говоря,
хапя устни... и на ум крещя...
Претеглям думите... премислям...
но, чужд си ми... както и да го въртя...
Тази книга искам да затворя,
до лудост бясна съм,
но няма с любовта ти пак да споря...
Цял живот ме иска, после ме изхвъря...
прибира ме и така ме цяла пропиля...
С месеци събирах се...
от кални длани...
и дъжд... и сняг... и кръв ме наваля.
От сълзи страните ми бяха изподрани,
а днес със рози очите ми бодеш...
Недей... този път няма да се върна...
дори и всички рози за мен да набереш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...