May 2, 2006, 9:31 AM

Няма да се върна

  Poetry
1.1K 0 4

Мълча... а иска ми се говоря,
хапя устни... и на ум крещя...
Претеглям думите... премислям...
но, чужд си ми... както и да го въртя...
Тази книга искам да затворя,
до лудост бясна съм,
но няма с любовта ти пак да споря...
Цял живот ме иска, после ме изхвъря...
прибира ме и така ме цяла пропиля...
С месеци събирах се...
от кални длани...
и дъжд... и сняг... и кръв ме наваля.
От сълзи страните ми бяха изподрани,
а днес със рози очите ми бодеш...
Недей... този път няма да се върна...
дори и всички рози за мен да набереш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...