Няма да се върна
Мълча... а иска ми се говоря,
хапя устни... и на ум крещя...
Претеглям думите... премислям...
но, чужд си ми... както и да го въртя...
Тази книга искам да затворя,
до лудост бясна съм,
но няма с любовта ти пак да споря...
Цял живот ме иска, после ме изхвъря...
прибира ме и така ме цяла пропиля...
С месеци събирах се...
от кални длани...
и дъжд... и сняг... и кръв ме наваля.
От сълзи страните ми бяха изподрани,
а днес със рози очите ми бодеш...
Недей... този път няма да се върна...
дори и всички рози за мен да набереш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тони Димитрова Все права защищены
