4 nov 2010, 20:35

Няма да забравя 

  Poesía » Otra
729 0 3

 


Горчат ми билките. Медът ми е солен.
На думите забравих красотата.
Увехна тихо в синия буркан
най-малкото парченце от луната,
което някой бе ми подарил.
Превърна се в сърдит невен
с коси, оранжеви от гняв,
задира в глината зелените си нокти
и плаче, златнорусоляв,
за всичките  отминали лета...
Недей очаква, няма да ти бъда
ни прошката, ни миналото, нито спомена,
във времето е твоята присъда,
в сълзата детска в нощите отронена...


© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??