Няма да забравя
Горчат ми билките. Медът ми е солен.
На думите забравих красотата.
Увехна тихо в синия буркан
най-малкото парченце от луната,
което някой бе ми подарил.
Превърна се в сърдит невен
с коси, оранжеви от гняв,
задира в глината зелените си нокти
и плаче, златнорусоляв,
за всичките отминали лета...
Недей очаква, няма да ти бъда
ни прошката, ни миналото, нито спомена,
във времето е твоята присъда,
в сълзата детска в нощите отронена...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados
