Няма име...

6 dic 2011, 19:26

Poesía

767 0 7

Вторникът ме дразни. Песимист.
Онемяха зимните врабчета.
Утрото - надраскан лист,
сто квадратчета - зверчета.
Нямам спомени. От вчера.
Всъщност – точно три години.
Сини котки във душата ми
пътищата ти ще минат.
Меко да те драскат. По сърцето.
С думи – нокти посребрени.
Можеш да забравиш за Луната.
Ала никога за мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Няма име...

Искате да прочетете повече?

Propuestas