6 dic 2011, 19:26

Няма име... 

  Poesía
655 0 7


Вторникът ме дразни. Песимист.

Онемяха зимните врабчета.

Утрото - надраскан лист,

сто квадратчета - зверчета.

 

Нямам спомени. От вчера.

Всъщност – точно три години.

Сини котки във душата ми

пътищата ти ще минат.

 

Меко да те драскат. По сърцето.

С думи – нокти посребрени.

Можеш да забравиш за Луната.

Ала никога за мене.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??