Вторникът ме дразни. Песимист.
Онемяха зимните врабчета.
Утрото - надраскан лист,
сто квадратчета - зверчета.
Нямам спомени. От вчера.
Всъщност – точно три години.
Сини котки във душата ми
пътищата ти ще минат.
Меко да те драскат. По сърцето.
С думи – нокти посребрени.
Можеш да забравиш за Луната.
Ала никога за мене.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
