Няма ли да спреш за ден, животе,

хода на препускащото време?

Взимаш ни от гражданската квота

селското у нас, що скрито дреме.

Хайде днес със теб да договорим,

стига за светец ми се представя,

да ми върнеш детските простори

и смехът ми кръшен под Чукава.

Скъп залог предлагаш: време смутно,

два пъти по-бързо да препускаш!

Без да се замислям ни минутка,

скачам върху кон, юзда отпуснал.

Буйният перчем да вее вятър,

грива като флаг да се развява

и под този син небесен шатър

родното ми място да ме сгрява.