Няма ли да спреш
Няма ли да спреш за ден, животе,
хода на препускащото време?
Взимаш ни от гражданската квота
селското у нас, що скрито дреме.
Хайде днес със теб да договорим,
стига за светец ми се представя,
да ми върнеш детските простори
и смехът ми кръшен под Чукава.
Скъп залог предлагаш: време смутно,
два пъти по-бързо да препускаш!
Без да се замислям ни минутка,
скачам върху кон, юзда отпуснал.
Буйният перчем да вее вятър,
грива като флаг да се развява
и под този син небесен шатър
родното ми място да ме сгрява.
© Иван Христов All rights reserved.
