6 jul 2007, 16:23

Няма на тази Земя

  Poesía
983 0 16
Няма на тази земя
по-земно момиче от тебе.
И няма под синьото ми небе
по-топло от твоето синьо.
Меняха се багрите,
потоците кални,
сезоните.
Крещях в стаи,
поставяни
с кранове - клетки
за клетници,
от клетници построени…
Стаи.
И все пак приветливи
с тъмната си
самотност –
не гладки,
не модни,
не с климатик
и не с дограма.
Не просторни,
а със простори,
с
гардероби -
прегърбени
роби…
Със бели пердета
и не със завеси
самотните минали стаи –
принцеси.
Живях в центъра,
в покрайнините спах.
Градът – и съветник,
и жалък предател ми беше.
Във мокри утрини – болезнени,
във синеоките усмивки вечер,
все виждах теб,
цветя прегърнала,
в прегърбената ми,
разхвърляната стая…
Все виждах,
сънувах и знаех,
че
няма на тази Земя
по-земно момиче от тебе
и няма под синьото ми небе
по-топло от твоето
синьо…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...