Няма на тази Земя
Няма на тази земя
по-земно момиче от тебе.
И няма под синьото ми небе
по-топло от твоето синьо.
Меняха се багрите,
потоците кални,
сезоните.
Крещях в стаи,
поставяни
с кранове - клетки
за клетници,
от клетници построени…
Стаи.
И все пак приветливи
с тъмната си
самотност –
не гладки,
не модни,
не с климатик
и не с дограма.
Не просторни,
а със простори,
с
гардероби -
прегърбени
роби…
Със бели пердета
и не със завеси
самотните минали стаи –
принцеси.
Живях в центъра,
в покрайнините спах.
Градът – и съветник,
и жалък предател ми беше.
Във мокри утрини – болезнени,
във синеоките усмивки вечер,
все виждах теб,
цветя прегърнала,
в прегърбената ми,
разхвърляната стая…
Все виждах,
сънувах и знаех,
че
няма на тази Земя
по-земно момиче от тебе
и няма под синьото ми небе
по-топло от твоето
синьо…
по-земно момиче от тебе.
И няма под синьото ми небе
по-топло от твоето синьо.
Меняха се багрите,
потоците кални,
сезоните.
Крещях в стаи,
поставяни
с кранове - клетки
за клетници,
от клетници построени…
Стаи.
И все пак приветливи
с тъмната си
самотност –
не гладки,
не модни,
не с климатик
и не с дограма.
Не просторни,
а със простори,
с
гардероби -
прегърбени
роби…
Със бели пердета
и не със завеси
самотните минали стаи –
принцеси.
Живях в центъра,
в покрайнините спах.
Градът – и съветник,
и жалък предател ми беше.
Във мокри утрини – болезнени,
във синеоките усмивки вечер,
все виждах теб,
цветя прегърнала,
в прегърбената ми,
разхвърляната стая…
Все виждах,
сънувах и знаех,
че
няма на тази Земя
по-земно момиче от тебе
и няма под синьото ми небе
по-топло от твоето
синьо…
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
