Няма на тази земя по-земно момиче от тебе. И няма под синьото ми небе по-топло от твоето синьо. Меняха се багрите, потоците кални, сезоните. Крещях в стаи, поставяни с кранове - клетки за клетници, от клетници построени… Стаи. И все пак приветливи с тъмната си самотност – не гладки, не модни, не с климатик и не с дограма. Не просторни, а със простори, с гардероби - прегърбени роби… Със бели пердета и не със завеси самотните минали стаи – принцеси. Живях в центъра, в покрайнините спах. Градът – и съветник, и жалък предател ми беше. Във мокри утрини – болезнени, във синеоките усмивки вечер, все виждах теб, цветя прегърнала, в прегърбената ми, разхвърляната стая… Все виждах, сънувах и знаех, че няма на тази Земя по-земно момиче от тебе и няма под синьото ми небе по-топло от твоето синьо…
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.