6.07.2007 г., 16:23

Няма на тази Земя

982 0 16
Няма на тази земя
по-земно момиче от тебе.
И няма под синьото ми небе
по-топло от твоето синьо.
Меняха се багрите,
потоците кални,
сезоните.
Крещях в стаи,
поставяни
с кранове - клетки
за клетници,
от клетници построени…
Стаи.
И все пак приветливи
с тъмната си
самотност –
не гладки,
не модни,
не с климатик
и не с дограма.
Не просторни,
а със простори,
с
гардероби -
прегърбени
роби…
Със бели пердета
и не със завеси
самотните минали стаи –
принцеси.
Живях в центъра,
в покрайнините спах.
Градът – и съветник,
и жалък предател ми беше.
Във мокри утрини – болезнени,
във синеоките усмивки вечер,
все виждах теб,
цветя прегърнала,
в прегърбената ми,
разхвърляната стая…
Все виждах,
сънувах и знаех,
че
няма на тази Земя
по-земно момиче от тебе
и няма под синьото ми небе
по-топло от твоето
синьо…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...