Няма неизлечими пороци

Обичам да ги броя...

песъчинките на морския бряг. Дълги часове там стоя и те помагат ми в моя бяг. И пръските на морето обичам -  капчиците солена вода, някак неусетно се събличам, влизам, споделям му тайна поредна. И ми става леко на душата, като че е измита и неопетнена. Поглъщам с очи морето необятно и от тях отронва се сълза дълго таена. В прегръдката се чувствам защитена, изпразнена от чувства и емоции. Изляза ли, остава споменът, да подсеща, че няма неизлечими пороци! Спасение намирам във морето... за усмивката ми, за душата. Съживява в мене то Човека, спасява силата и волята да продължа нататък!