Няма неизлечими пороци

13 feb 2011, 19:54

Poesía

457 0 0

Обичам да ги броя...

песъчинките на морския бряг.

Дълги часове там стоя

и те помагат ми в моя бяг.

И пръските на морето обичам -

капчиците солена вода,

някак неусетно се събличам,

влизам, споделям му тайна поредна.

И ми става леко на душата,

като че е измита и неопетнена.

Поглъщам с очи морето необятно

и от тях отронва се сълза дълго таена.

В прегръдката се чувствам защитена,

изпразнена от чувства и емоции.

Изляза ли, остава споменът,

да подсеща, че няма неизлечими пороци!

Спасение намирам във морето...

за усмивката ми, за душата.

Съживява в мене то Човека,

спасява силата и волята да продължа нататък!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.