Feb 13, 2011, 7:54 PM

Няма неизлечими пороци

Poetry

614 0 0

Обичам да ги броя...

песъчинките на морския бряг. Дълги часове там стоя и те помагат ми в моя бяг. И пръските на морето обичам - капчиците солена вода, някак неусетно се събличам, влизам, споделям му тайна поредна. И ми става леко на душата, като че е измита и неопетнена. Поглъщам с очи морето необятно и от тях отронва се сълза дълго таена. В прегръдката се чувствам защитена, изпразнена от чувства и емоции. Изляза ли, остава споменът, да подсеща, че няма неизлечими пороци! Спасение намирам във морето... за усмивката ми, за душата. Съживява в мене то Човека, спасява силата и волята да продължа нататък!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0