Няма си
Звездите падат от очите ти,
усещам,че дошъл е краят на съня,
и света сякаш се изплъзва от мечтите ни,
в росата се изгуби твоята ръка.
Почувствах дъното на мъртвия ни океан,
толкова близо бях до твоето сърце,
но виждах как губя и един приятел,
губех те и плаках като едно дете.
Залезът не ни събира двама,
наоколо са само листопади от писма,
до мен си още,но си вече няма,
за думите "Обичам те!Ела!"...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Todos los derechos reservados
