7 окт. 2006 г., 22:03

Няма си

1K 0 1


Звездите падат от очите ти,
усещам,че дошъл е краят на съня,
и света сякаш се изплъзва от мечтите ни,
в росата се изгуби твоята ръка.
Почувствах дъното на мъртвия ни океан,
толкова близо бях до твоето сърце,
но виждах как губя и един приятел,
губех те и плаках като едно дете.
Залезът не ни събира двама,
наоколо са само листопади от писма,
до мен си още,но си вече  няма,
за думите "Обичам те!Ела!"...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...