Звездите падат от очите ти,
усещам,че дошъл е краят на съня,
и света сякаш се изплъзва от мечтите ни,
в росата се изгуби твоята ръка.
Почувствах дъното на мъртвия ни океан,
толкова близо бях до твоето сърце,
но виждах как губя и един приятел,
губех те и плаках като едно дете.
Залезът не ни събира двама,
наоколо са само листопади от писма,
до мен си още,но си вече няма,
за думите "Обичам те!Ела!"...
© Христо All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
