Няма си
Звездите падат от очите ти,
усещам,че дошъл е краят на съня,
и света сякаш се изплъзва от мечтите ни,
в росата се изгуби твоята ръка.
Почувствах дъното на мъртвия ни океан,
толкова близо бях до твоето сърце,
но виждах как губя и един приятел,
губех те и плаках като едно дете.
Залезът не ни събира двама,
наоколо са само листопади от писма,
до мен си още,но си вече няма,
за думите "Обичам те!Ела!"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Всички права запазени
