Купувам две бутилки. По инстинкт.
По навик слагам втора чаша
и пускам музика, която ти
така обичаш... Не, не плача...
На стола ти саксия ще стои,
да няма празно там отсреща.
Сърцето само дните ще брои.
В очите ми догарят свещи.
Ще дойдеш. Ще се върнеш някой ден.
И глътка с мене ще изпиеш.
Светът ми пак ще бъде озарен
от обич, пътя щом откриеш.