Купувам две бутилки. По инстинкт.
По навик слагам втора чаша
и пускам музика, която ти
така обичаш... Не, не плача...
На стола ти саксия ще стои,
да няма празно там отсреща.
Сърцето само дните ще брои.
В очите ми догарят свещи.
Ще дойдеш. Ще се върнеш някой ден.
И глътка с мене ще изпиеш.
Светът ми пак ще бъде озарен
от обич, пътя щом откриеш.
© Теменужка Маринова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
