Купувам две бутилки. По инстинкт.
По навик слагам втора чаша
и пускам музика, която ти
така обичаш... Не, не плача...
На стола ти саксия ще стои,
да няма празно там отсреща.
Сърцето само дните ще брои.
В очите ми догарят свещи.
Ще дойдеш. Ще се върнеш някой ден.
И глътка с мене ще изпиеш.
Светът ми пак ще бъде озарен
от обич, пътя щом откриеш.
© Теменужка Маринова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
