korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
30 jul 2009, 10:22

Няма те

  Poesía
634 0 4

                        НЯМА ТЕ

 

Накрай света - обвита от мъгла -

стара къща приюти ни от снега.

С дъха си топлихме мокрите тела.

Под нас реката отнесла бе брега.

 

Какво от утрото сега остана,

от залеза и лудостта на вечерта?

От огъня на страстта пияна?

Всичко погреба на спомена пръста.

 

Като сняг годините отдавна се стопиха.

Във цвят е всичко, цъфнало отново.

Да те видя се връщам със надежда тиха.

Теб те няма! Душата сякаш е олово...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0