НЯМА ТЕ
Накрай света - обвита от мъгла -
стара къща приюти ни от снега.
С дъха си топлихме мокрите тела.
Под нас реката отнесла бе брега.
Какво от утрото сега остана,
от залеза и лудостта на вечерта?
От огъня на страстта пияна?
Всичко погреба на спомена пръста.
Като сняг годините отдавна се стопиха.
Във цвят е всичко, цъфнало отново.
Да те видя се връщам със надежда тиха.
Теб те няма! Душата сякаш е олово...
© Мимо Николов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
