Няма те
НЯМА ТЕ
Накрай света - обвита от мъгла -
стара къща приюти ни от снега.
С дъха си топлихме мокрите тела.
Под нас реката отнесла бе брега.
Какво от утрото сега остана,
от залеза и лудостта на вечерта?
От огъня на страстта пияна?
Всичко погреба на спомена пръста.
Като сняг годините отдавна се стопиха.
Във цвят е всичко, цъфнало отново.
Да те видя се връщам със надежда тиха.
Теб те няма! Душата сякаш е олово...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
