26 abr 2012, 10:14

Няма вече

  Poesía
783 1 0

Аз пък вече няма да гласувам!
Отказвам! Няма за кого.
По-добре да си пасувам,
пък и ми е все едно.

 

На безбожния народ му се полагат
безбожни и управници, нали така?
Които на сирачетата не помагат
и не подават на вдовицата ръка.


Против такива не трябвало да се говори.
Наскоро един човек ми забрани.
Прочете нещо и авторитетно измормори:
- Не стихоплетствай, тука не върви!


Това било, той рече - агитация,
но за кого, така не обясни,
предложих му да иде на манифестация
и кристално всичко да си изясни.


Ще повее знаменце на вожда,
ще поцелуе някой друг портрет,
та комунизмът днес тепърва пак прохожда,
със нов костюм, пак спретнат и напет.


Така започват, забраняват да говориш,
сетне хапваш порция пердах,
а колчем продължаваш с тях да спориш,
те въдворяват в лудница, понеже не си с тях.


Предпочитам лудницата, да ви кажа честно,
при комунизма нормалните са там,
и без туй навън е толкова безинтересно,
а и никога не можеш да си сам.


До тебе винаги е Ленин
и наблюдава те изпод око,
пък и ти лепват някой друг ергенин,
да дебне кой, кога, защо.

 

И днес ги има същите юнаци,
дори по форумите киснат и слухтят,
нямат отличителни и други знаци,
познават се, когато изгрухтят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лебовски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...