20 mar 2008, 18:05

Няма я полвин Луната

  Poesía » Civil
978 0 8
 

Няма е полвин Луната

Няма я полвин Луната -
някой я е свил!
Грозен, черен, злонамерен
циганин е бил!

Бедничката - кой ли знае
де ли се намира!
Сигурно, след бой, я карат
да проституира!

Или - както всичко друго,
дето са обрали,
някъде са я продали
за цветни метали!

Тез разбойници свирепи
трябва да се трепят -
иначе земята цяла
някога ще гепят!

Ще ни продадат във робство,
всичко ще разбият,
и със циганска жестокост
ще ни изпребият!

Ала кой да го направи -
като трите власти
се замерят помежду си
с ругатни и пасти!

Няма кой да отговаря,
няма управия!
Ех, Българийо нещастна -
с тъжна орисия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ах,горките ние...!"Но...,кой ни е виновен?Сами си избираме управници,дето усмихнати ни помагат живеем "по европейски"...
    "Народ ли сме?Не сме!Ни аз,ни ти!
    И Господ няма как да ни прости."
    Поздрав за позицията и стиха,Ангар!
    Честита Първа пролет!
  • Прокуратурата се
    самосезира...
    И образува дознание
    срещу неизвестен извършител
    по чл.195 от НК!
  • Закова ме...! Браво!...макар, че има и щастливи цигани...добри.
    Ти си честен поет и човек...казваш на глас
    това, което всички мислят, но не смеят да кажат.
    с обич и уважение, Ангар.
  • Браво!
  • Благодаря ти за отзива, Мая! И на тебе, Стефче - "замерването с пасти" трябва да покаже, че ругатните им са само една комедия, че всичко е наужким - за прах в очите на народа!
    Благодаря и на останалите, които му направихте доброжелателен отзив! И никой не ме обвини в расизъм! Защото макар и истина, то не е злобно стихотворение; и ако предизвика размисъл ще се види, че циганите са престъпници, но и жертва на условията. Обаче в "Хулите" напразно опитах да го пусна - там сигурно смятат, че такива неща не могат да се пишат!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...